С оскъдни легла и тежка зима палатков лагер се разраства пред най-големия приют за мигранти в Ню Йорк
НЮ ЙОРК (AP) — Всяка нощ около 3000 мигранти спят на легла, подредени в огромни отопляеми палатки на малък остров с невероятна гледка към силуета на Манхатън.
Но докато Ню Йорк се бори да приюти нарастващ брой имигранти от границата между САЩ и Мексико, просто няма достатъчно място в разтегнатия комплекс на остров Рандъл, сега най-големият приют в града за търсещи убежище.
Така че пред портите на лагера шепа хора са опънали собствените си палатки в студената мъртва зима. Много от тях са изразходвали позволеното им време в официалната градска система за подслон и не са успели да си осигурят друго място в програмата или да намерят свои собствени места.
„Имам много врагове и не бих препоръчала нищо от това на никой от тях“, каза Елиана Трило, жена от Венецуела, която спеше в неразрешения палатков лагер миналата седмица през едни от най-мразовитите нощи в годината . „Студът влиза отвсякъде.“
Наблизо, предприемчиви имигранти създадоха елементарен пазар на входа на приюта, продавайки всичко от домашно кафе до цигари, маратонки и дънки. Със забрана на жителите да готвят в градските приюти, някои готови ястия в близката обществена тоалетна, да режат сурово месо на мивката в мъжката тоалетна до писоарите и тоалетните.
Браян Руедас, който продаваше чаши кафе за 1 долар в един мразовит ден тази седмица, каза, че той и другите могат да направят всичко, за да си изкарват прехраната, докато чакат разрешението си за работа.
„Аз“ Продавам кафе, защото не мога да си намеря работа“, каза на испански 27-годишният мъж от Еквадор. „Пристигнахме през зимата и няма много работа през зимата.“
Подобно на други американски градове, Ню Йорк е свидетел на драматичен приток на мигранти от 2022 г., когато републиканският губернатор на Тексас Грег Абът нареди много от тях да бъдат транспортирани с автобуси от границата директно до ръководените от Демократическата партия градове. Кметовете на големи градове са молили многократно за повече федерална помощ. В Чикаго новопристигналите са били принудени да се свиват в библиотеки, полицейски участъци, летища и дори паркирани градски автобуси, докато не се освободи място за подслон.
Отворен през август, комплексът Randall’s Island — който включва поредица от палатки за спане и други за заведения за хранене и баня — се намира на спортни игрища в най-южния край на острова, където се срещат реките Харлем и Ийст. Достъпен е по магистрала или по пешеходен мост, който се простира на повече от половин миля (1,1 км) до Манхатън.
По-рано този месец 24-годишен венецуелец беше смъртоносно намушкан в управлявания от града приют. Тогава миналата седмица сбиване завърши с хоспитализиране на друг млад мъж с прободни рани. Повече от дузина души бяха арестувани.
Марилес Ривас, 36-годишна от Венецуела, която живее на остров Рандал повече от месец, каза, че просто няма достатъчно сигурност за поддържане на реда в приюта, който се състои предимно от самотни мъже.
„Можете да надушите опасността“, каза тя на испански, докато излизаше от лагера с партньора си в един хладен следобед тази седмица. „Страхувахме се да се върнем след това, което се случи, но трябва да сме тук. Не искаме да сме на студено.“
Мигрантите и техните защитници се оплакват, че няма какво да прекарате времето на изолирания остров. По-ранна итерация на лагера имаше зона за отдих с телевизори и шкафчета за съхранение на лични вещи, казват те.
Дейв Гифен, ръководител на Коалицията за бездомните, каза, че градът умишлено е направил живота на остров Рандъл и в други приюти за мигранти възможно най-несъстоятелен, за да обезсърчи хората да останат, позволявайки на кипящото разочарование да кипи.
„Ако просто непрекъснато правите нещата по-трудни и по-неудобни и по-трудни за тях, тогава не е изненада, че виждаме хора да лагеруват на палатки по улиците и да спят в метрото“, каза той. „Виждаме хора да изливат гнева и разочарованието си и може да видим още по-лоши резултати.“
Последиците от тези политики ще отекнат поколения наред, предупреди членът на градския съвет на Ню Йорк Даяна Аяла, демократ, чийто горен Манхатън област включва остров Рандъл.
„Когато нямате тази стабилност, когато нямате емоционална или социална подкрепа, когато не знаете дали ще ядете, това го прави нещо за психиката ви“, каза тя.
Офисът на кмета Ерик Адамс отказа да коментира тази седмица палатковия лагер или пазара на остров Рандъл, но каза, че служителите обмислят инсталирането на метални детектори там и на други места за мигранти . Демократическата администрация също обмисля дали да разшири полицейския час, наложен в някои съоръжения миналата седмица.
„Насилието няма да бъде толерирано и всяка незаконност ще бъде преследвана с пълната строгост на закона“, пише говорителят Кайла Мамелак в изявление по имейл. Тя отказа да отговори на последващи въпроси.
Повече от 172 400 мигранти са пристигнали и са преминали през системата за прием на града от пролетта на 2022 г., каза офисът на Адамс. Мнозинството оттогава са се преместили на други места или са се самоиздържали, но в момента над 67 500 са под грижите на града.
В опит да освободи повече място, градът е поставил 30-дневен лимит в приюти за самотни възрастни мигранти като тези на остров Рандъл. Хората могат да кандидатстват отново, след като времето им изтече, но не им е гарантирано легло и трябва да се редят на опашка навън в студа, за да подадат своите петиции.
Въпреки съществуващия от десетилетия закон на града за „правото на подслон“ — уникална политика на Ню Йорк, задължаваща служителите да осигурят спешно жилище на всеки, който поиска — около 850 души чакат легло в приют всяка вечер, а средното време на чакане е близо девет дни, според Обществото за правна помощ, което има е сред най-шумните критици на кмета.
Междувременно мигрантите все повече се настаняват, където могат.
Роберто Медина, мексикански мигрант, който тази седмица продаваше пиле на грил и горещ шоколад пред приюта на Рандалс Айлънд, каза, че когато 30-те му дни подслон изтекли, той се насочил към спане в метрото, както безброй други.
„Няма къде да отидем. Нямаме с кого да живеем“, каза той на испански. „Нямам семейство. Не съм тук за забавление, а просто по необходимост.“
___
Видеожурналистът на Associated Press Робърт Бъмстед допринесе за тази история.
___
Следвайте Филип Марсело на twitter.com/philmarcelo.
