С оскъдни легла и тежка зима палатков лагер се разраства пред най-големия приют за мигранти в Ню Йорк

НЮ ЙОРК (AP) — Всяка нощ към 3000 мигранти спят на кревати, подредени в големи отопляеми палатки на дребен остров с невероятна панорама към силуета на Манхатън.

Но до момента в който Ню Йорк се бори да приюти възходящ брой имигранти от границата сред Съединени американски щати и Мексико, просто няма задоволително място в разтегнатия комплекс на остров Рандъл, в този момент най-големият подслон в града за търсещи леговище.

Така че пред портите на лагера шепа хора са опънали личните си палатки в студената мъртва зима. Много от тях са изразходвали разрешеното им време в формалната градска система за заслон и не са съумели да си обезпечат друго място в програмата или да намерят свои лични места.

„ Имам доста врагове и не бих предложила нищо от това на никой от тях “, сподели Елиана Трило, жена от Венецуела, която спеше в неразрешения палатков лагер предходната седмица през едни от най-мразовитите нощи в годината. „ Студът влиза отвред. “

Наблизо, предприемчиви имигранти сътвориха обикновен пазар на входа на приюта, продавайки всичко от домашно кафе до цигари, маратонки и дънки. Със възбрана на жителите да готвят в градските приюти, някои подготвени ястия в близката социална тоалетна, да режат сурово месо на мивката в мъжката тоалетна до писоарите и тоалетните.

Браян Руедас, който продаваше чаши кафе за 1 $ в един студен ден тази седмица, сподели, че той и другите могат да създадат всичко, с цел да си изкарват прехраната, до момента в който чакат разрешението си за работа.

„ Аз “ Продавам кафе, тъй като не мога да си намеря работа “, сподели на испански 27-годишният мъж от Еквадор. „ Пристигнахме през зимата и няма доста работа през зимата. “

Подобно на други американски градове, Ню Йорк е очевидец на трагичен приток на мигранти от 2022 година, когато републиканският губернатор на Тексас Грег Абът подреди доста от тях да бъдат превозени с рейсове от границата непосредствено до ръководените от Демократическата партия градове. Кметовете на огромни градове са молили неведнъж за повече федерална помощ. В Чикаго новопристигналите са били принудени да се свиват в библиотеки, полицейски сектори, летища и даже паркирани градски рейсове, до момента в който не се освободи място за заслон.

Отворен през август, комплексът Randall’s Island — който включва поредност от палатки за спане и други за заведения за хранене и баня — се намира на спортни стадиони в най-южния завършек на острова, където се срещат реките Харлем и Ийст. Достъпен е по автомагистрала или по пешеходен мост, който се простира на повече от половин миля (1,1 км) до Манхатън.

По-рано този месец 24-годишен венецуелец беше смъртоносно намушкан в управлявания от града подслон. Тогава предходната седмица сборичкване приключи с хоспитализиране на различен млад мъж с прободни рани. Повече от дузина души бяха задържани.

Марилес Ривас, 36-годишна от Венецуела, която живее на остров Рандал повече от месец, сподели, че просто няма задоволително сигурност за поддържане на реда в приюта, който се състои най-вече от самотни мъже.

„ Можете да надушите заплахата “, сподели тя на испански, до момента в който излизаше от лагера с колегата си в един студен следобяд тази седмица. „ Страхувахме се да се върнем по-късно, което се случи, само че би трябвало да сме тук. Не желаеме да сме на студено. “

Мигрантите и техните бранители се оплакват, че няма какво да прекарате времето на изолирания остров. По-ранна итерация на лагера имаше зона за отдих с тв приемници и шкафчета за предпазване на персонални движимости, споделят те.

Дейв Гифен, началник на Коалицията за бездомните, сподели, че градът съзнателно е направил живота на остров Рандъл и в други приюти за мигранти допустимо най-несъстоятелен, с цел да обезсърчи хората да останат, позволявайки на кипящото отчаяние да кипи.

„ Ако просто непрестанно вършиме нещата по-трудни и по-неудобни и по-трудни за тях, тогава не е изненада, че виждаме хора да лагеруват на палатки по улиците и да спят в метрото “, сподели той. „ Виждаме хора да изливат гнева и разочарованието си и може да забележим още по-лоши резултати. “

Последиците от тези политики ще отекнат генерации наред, предизвести членът на градския съвет на Ню Йорк Даяна Аяла, демократ, чийто горен Манхатън област включва остров Рандъл.

„ Когато нямате тази непоклатимост, когато нямате прочувствена или обществена поддръжка, когато не знаете дали ще ядете, това го прави нещо за душeвността ви “, сподели тя.

Офисът на кмета Ерик Адамс отхвърли да разяснява тази седмица палатковия лагер или пазара на остров Рандъл, само че сподели, че чиновниците обмислят инсталирането на железни детектори там и на други места за мигранти. Демократическата администрация също обмисля дали да разшири полицейския час, натрапен в някои уреди предходната седмица.

„ Насилието няма да бъде толерирано и всяка неправомерност ще бъде преследвана с цялостната суровост на закона “, написа представителят Кайла Мамелак в изказване по имейл. Тя отхвърли да отговори на следващи въпроси.

Повече от 172 400 мигранти са пристигнали и са минали през системата за банкет на града от пролетта на 2022 година, сподели офисът на Адамс. Мнозинството от този момент са се преместили на други места или са се самоиздържали, само че сега над 67 500 са под грижите на града.

В опит да освободи повече място, градът е сложил 30-дневен предел в приюти за самотни възрастни мигранти като тези на остров Рандъл. Хората могат да аплайват още веднъж, откакто времето им изтече, само че не им е обезпечено легло и би трябвало да се редят на опашка на открито в студа, с цел да подадат своите петиции.

Въпреки съществуващия от десетилетия закон на града за „ правото на заслон “ — неповторима политика на Ню Йорк, задължаваща чиновниците да обезпечат незабавно жилище на всеки, който изиска — към 850 души чакат легло в подслон всяка вечер, а междинното време на очакване е близо девет дни, съгласно Обществото за правна помощ, което има е измежду най-шумните критици на кмета.

Междувременно мигрантите от ден на ден се настаняват, където могат.

Роберто Медина, мексикански мигрант, който тази седмица продаваше пиле на грил и парещ шоколад пред приюта на Рандалс Айлънд, сподели, че когато 30-те му дни заслон изтекли, той се насочил към спане в метрото, както безчет други.

„ Няма къде да отидем. Нямаме с кого да живеем “, сподели той на испански. „ Нямам семейство. Не съм тук за развлечение, а просто по нужда. “

___

Видеожурналистът на Associated Press Робърт Бъмстед способства за тази история.

___

Следвайте Филип Марсело на twitter.com/philmarcelo.